Телесните мазнини не са враг – здравословни граници на телесните мазнини при жените

Телесните мазнини не са враг

Телесните мазнини не са враг. Те са активна тъкан, която произвежда хормони и подпомага нормалната работа на мозъка, менструалния цикъл и метаболизма.

Проблемът възниква, когато процентът телесни мазнини стане прекалено нисък или прекалено висок.

Какви са здравословните нива при жените?

Американският съвет по физически упражнения American Council on Exercise, или ACE – разделя нивата на телесни мазнини при жените на няколко основни категории:

funfit infographic1

 

Категория

Процент телесни мазнини

Дневен прием на протеин

Дневен прием на въглехидрати

Дневен прием на мазнини

Есенциални мазнини – минимално количество за оцеляване

10–13%

Спортистки

14–20%

1,6–2,2 г/кг телесно тегло

5–8 г/кг телесно тегло

1,0–1,3 г/кг телесно тегло

Фитнес ниво – активни и здрави жени

21–24%

1,4–1,8 г/кг телесно тегло

3–5 г/кг телесно тегло

1,0–1,2 г/кг телесно тегло

Средно или приемливо ниво

25–31%

1,2–1,4 г/кг телесно тегло

3–5 г/кг телесно тегло

1,0–1,2 г/кг телесно тегло

Праг на затлъстяване

32%

1,2–1,6 г/кг телесно тегло

2–3 г/кг телесно тегло

0,8–1,0 г/кг телесно тегло

 

Есенциални мазнини: 10 -13%

За тази категория няма подходящи макронутриентни цели

Това не е ниво, към което една жена трябва да се стреми. То представлява физиологична рискова зона.

При толкова нисък процент мазнини организмът може да премине в режим на оцеляване. Производството на естроген намалява, менструалният цикъл може да спре, функцията на щитовидната жлеза се потиска, а разграждането на костната тъкан може да започне да протича по-бързо от нейното възстановяване.

Усвояването и съхраняването на мастноразтворимите витамини A, D, E и K също могат да бъдат нарушени, а имунната функция – отслабена.

Не съществува здравословен хранителен режим, чиято цел е една жена да поддържа постоянно 10–13% телесни мазнини.

Когато жена достигне подобно ниво – вследствие на крайни диети, хранително разстройство или прекомерни тренировки без достатъчно хранене основният приоритет трябва да бъде възстановяването на енергийния и хранителния прием, а не допълнителното оптимизиране на формата.

Хранителното възстановяване трябва да постави акцент върху:

Протеин: поне 1,6 г/кг телесно тегло, за да се ограничи загубата на мускулна маса и да се подпомогне хормоналното възстановяване.

Мазнини: поне 1,0–1,2 г/кг телесно тегло. Мазнините са важни за производството и регулирането на хормони като естроген, прогестерон и лептин и не трябва да бъдат силно ограничавани по време на възстановяването.

Въглехидрати: поне 3–5 г/кг телесно тегло, за да се подпомогнат функцията на щитовидната жлеза, регулирането на кортизола и възстановяването на запасите от гликоген.

Общ енергиен прием: необходим е калориен излишък над нивото за поддържане, докато менструалният цикъл се възстанови. Връщането на редовния цикъл е един от основните показатели за възстановяване не конкретно число на кантара или резултат от DEXA изследване.

Здравословните диапазони се променят леко и с възрастта.
При жените на около 20 години оптималните стойности обикновено са приблизително 20–31%. При жените над 60 години процент от около 25–35% може да бъде естествен и да не е свързан с неблагоприятни здравни последици.

Най-важният праг, който трябва да помним, е следният: спадът под 10–13% телесни мазнини може да бъде физиологично опасен независимо от възрастта или спорта.

Телесни мазнини според професията и вида спорт

funfit infographic2

Различните спортове и начини на живот изискват различен телесен състав:

  • Бегачки на дълги разстояния, колоездачки и триатлонистки: 14–18%
  • Гимнастички, балерини и състезателки по фигурно пързаляне: 15–20%, като рискът от прекалено ниски нива е висок
  • Спортистки в отборни спортове като футбол и баскетбол: 16–22%
  • Състезателки в бойни спортове като бразилско жиу-жицу, ММА и борба: 18–24%
  • Спортистки в силови и експлозивни дисциплини като вдигане на тежести, тласкане на гюле и др.: 20–28%
  • Жени със заседнала офис работа: 25–35%
  • Служители, работещи на бюро: 18–28%

При елитни спортистки, изследвани чрез DEXA, практическата долна граница по време на активен състезателен период е приблизително 16% телесни мазнини.

Какво представлява DEXA?

DEXA – двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия – е един от най-надеждните клинични методи за проследяване на телесния състав.

За разлика от стандартните кантари, DEXA използва рентгенови лъчи с изключително ниска доза, за да измери и разграничи:

  • мастната тъкан;
  • чистата телесна маса;
  • костната минерална плътност.

Рисковете от прекалено нисък процент телесни мазнини

Менструален цикъл и хормони

Когато телесните мазнини спаднат под приблизително 13%, мозъкът може да възприеме това като сигнал за глад и недостатъчна наличност на енергия.

В резултат се потиска оста хипоталамус–хипофиза–яйчници. Нарушава се пулсиращото отделяне на гонадотропин-освобождаващ хормон – GnRH – което води до намаляване на хормоните FSH и LH.

Това може да спре овулацията и да понижи производството на естроген.

Резултатът може да бъде хипоталамична аменорея – липса на менструален цикъл вследствие на недостатъчен енергиен прием, прекомерно натоварване или комбинация от двете.

Това не е просто неудобство. То е сериозен сигнал, че ендокринната и репродуктивната система не получават достатъчно енергия.

Метаболизъм и енергия

При хипоталамична аменорея често настъпва забавяне на метаболизма.

Организмът може да намали производството на хормони на щитовидната жлеза и разхода на енергия в покой, за да запази наличното гориво.

Ниските нива на лептин – хормон, който се отделя от мастните клетки и информира мозъка за наличните енергийни запаси – могат едновременно да нарушат:

  • контрола на апетита;
  • репродуктивната функция;
  • имунната система;
  • енергийния баланс.

Кости и мозъчна функция

Недостигът на естроген може да ускори разграждането на костната тъкан и да увеличи риска от:

  • ниска костна плътност;
  • остеопороза;
  • стрес фрактури;
  • повтарящи се травми.

Ниските нива на естроген могат да повлияят и на паметта, настроението и способността за концентрация.

Спортистките с хипоталамична аменорея често съобщават за:

  • замъглено мислене;
  • потиснато настроение;
  • затруднена концентрация;
  • проблеми със съня;
  • постоянна умора.

Усвояване на микроелементи

Мастноразтворимите витамини A, D, E и K се нуждаят от достатъчно хранителни мазнини, за да бъдат усвоени нормално.

При жени с много нисък процент телесни мазнини приемът и съхраняването на тези витамини могат да бъдат нарушени. Това може допълнително да допринесе за:

  • отслабване на костите при недостиг на витамини D и K;
  • нарушена имунна функция при недостиг на витамин A;
  • по-слаба защита от оксидативен стрес при недостиг на витамин E.

Рисковете от прекалено висок процент телесни мазнини

Нарушения в хормоналния баланс

Излишната мастна тъкан, особено висцералната мазнина около вътрешните органи, действа като активен ендокринен орган.

Чрез ензима ароматаза мастната тъкан преобразува част от андрогените в естрогени. При прекалено високи нива това може да допринесе за хормонален дисбаланс и нарушения в менструалния цикъл.

Тези процеси могат да бъдат свързани със състояния като:

  • синдром на поликистозните яйчници;
  • ендометриална хиперплазия;
  • затруднения със забременяването.

Метаболизъм и инсулинова резистентност

Високият процент телесни мазнини – и особено натрупването на висцерална мазнина – увеличава притока на свободни мастни киселини към черния дроб и мускулите.

Това може да допринесе за:

  • инсулинова резистентност;
  • нарушения в нивата на холестерола и триглицеридите;
  • метаболитен синдром;
  • диабет тип 2;
  • сърдечносъдови заболявания.

Задържане на витамин D в мастната тъкан

По-високият процент телесни мазнини също може да бъде свързан с по-ниски стойности на витамин D, но по различен механизъм.

Част от витамин D се задържа в мастната тъкан и остава по-малко достъпен в кръвообращението.

Поради това при жени със затлъстяване понякога са необходими по-високи дози витамин D, за да бъдат достигнати подходящи серумни нива. Дозировката трябва да се определя според кръвните изследвания и препоръката на медицински специалист.

Мозъчна функция

Хроничното възпаление, свързано с високите нива на висцерална мазнина, може да повлияе и на мозъчната функция.

То се свързва с повишен риск от:

  • когнитивен спад;
  • депресивни състояния;
  • понижена невропластичност;
  • нарушения в концентрацията и настроението.

Най-важното

За повечето жени диапазонът между 18 и 28% телесни мазнини може да осигури добър баланс между здраве и физическа работоспособност, без организмът да навлиза в рисковите крайности.

Спортистките могат да поддържат стойности между 14 и 20%, при условие че организмът функционира нормално, възстановяването е добро и менструалният цикъл остава редовен.

Менструалният цикъл е един от най-важните сигнали, които женското тяло дава за това дали тренировъчният обем, храненето и процентът телесни мазнини са устойчиви.

Нисък процент мазнини не означава автоматично по-добро здраве или по-висока спортна форма.

Числото има значение само в контекста на цялостната картина:

    • редовен менструален цикъл;
    • достатъчно енергия;
    • нормален сън;
    • добро настроение;
    • стабилно представяне;
    • липса на повтарящи се травми;
    • нормални хормонални и лабораторни показатели.

References
All claims in this article are supported by peer-reviewed research and clinical guidelines. Key sources listed below:

[1] American Council on Exercise. Body Fat Percentage Categories. marsden-weighing.co.uk/blogs/news/body-fat-percentage-athletes
[2] InBody USA. Body Fat Percentage Chart: Healthy Ranges by Age & Gender (2025). inbodyusa.com/blogs/inbodyblog/body-fat-percentage-chart/
[3] BodySpec. Athlete Body Fat Percentage: Charts and Guidelines (2026). bodyspec.com/blog/post/athlete_body_fat_percentage_charts_and_guidelines
[4] PubMed. Evaluating lower limits of body fat percentage in athletes using DXA (2025). PMID: 39869984. pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/39869984/
[5] Fourman LT, Fazeli PK. Neuroendocrine Causes of Amenorrhea. J Clin Endocrinol Metab (2015). PMC6374026. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6374026/
[6] PMC. Effects of weight loss-related amenorrhea on women’s health (2023). PMC9929756. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC9929756/
[7] Cleveland Clinic. Hypothalamic Amenorrhea: Causes, Symptoms & Treatment (2022). my.clevelandclinic.org/health/diseases/24431-hypothalamic-amenorrhea
[8] Laughlin GA, Yen SS. Hypoleptinemia in Women Athletes. J Clin Endocrinol Metab (1997). PMID: 10066830. academic.oup.com/jcem/article/84/3/873/2864105
[9] Beals KA, Manore MM. Disordered eating and the female athlete triad. PubMed PMID: 10740755 (2000). pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/10740755/
[10] Cleveland Clinic. What To Know About Fat-Soluble Vitamins (2023). health.clevelandclinic.org/fat-soluble-vitamins
[11] Arunabh S et al. Body fat content and 25-hydroxyvitamin D levels. PMID: 12519845 (2003). pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/12519845/
[12] Fox CS et al. Role of Body Fat Distribution and Metabolic Complications. PMC2585758. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC2585758/
[13] PMC. Obesity and its impact on female reproductive health (2024). PMC10803652. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10803652/
[14] PMC. Obesity, Dietary Patterns, and Hormonal Balance Modulation (2024). PMC11174431. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11174431/
[15] Beals KA. Nutritional aspects of women strength athletes. Br J Sports Med (2006). PMC2564387. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC2564387/
[16] GSSI. Practical Approaches to Nutrition for Female Athletes. gssiweb.org/sports-science-exchange/article/practical-approaches-to-nutrition-for-female-athletes
[17] Heymsfield SB et al. Dietary fat intake and reproductive hormone concentrations. Am J Clin Nutr (2016). PMC4763493. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4763493/
[18] Nova Southeastern University. Energy Intake and Macronutrient Distribution in FHA Recovery (2025). nsuworks.nova.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1026&context=hpd_com_nutrition
[19] PMC. Short-Term Severe Low Energy Availability in Athletes (2025). PMC12180388. pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC12180388/
[20] Better Health Victoria. Obesity and hormones. betterhealth.vic.gov.au/health/healthyliving/obesity-and-hormones